Приложим ли е у нас исландският модел и как най-бързо да постигнем реформи?

25 февр.

Зная, че в момента моите думи за много хора ще прозвучат като ерес, но считам, че трябва да споделя мнението си, а хората да преценят как да постъпят.

Приложим ли е у нас исландският модел?

Мисля, че исландският модел у нас е много трудно приложим, не защото те са малко, а ние много, а защото у нас условията и проблемите са различни.

У нас цари едно силно обществено разединение, основано на недоверие и компромати,  икономиката е съсредоточена в монополите, няма ефективна бизнес среда, която да е в състояние да издърпа икономиката.  Няма ефективна съдебна система, която да създаде у хората търсеното  чувство за справедливост и доверие.

Мажоритарни избори?! И това вече го видяхме. Уж независими, а в същност тотално зависими от политическите сили кандидати.  На нас ни трябват хора с морал,  добри професионалисти, експерти, които да създадат Национална стратегия за излизане на България от кризата, за създаване на работни места и увеличаване доходите на българите, за спиране изтичането на млади и качествени хора от България!

Проблемите за решаване у нас са други.  Не случайно първите неща, които Бойко Борисов  направи, идвайки на власт, бяха да срине тотално едва кретащия среден и дребен бизнес и да го съсредоточи в монополите.  Как тогава да очакваме от такъв политик, за когото се очаква от доста кръгове пак да спечели новите избори, хората да очакват реформи?!

Как най-бързо да постигнем реформи?

В момента, мисля, че вероятно чрез подставени лица или просто поради неопитност, върви един много силен и погрешен лайтмотив – не искаме да организираме партия.

А това е най-бързият и реален начин да се постигнат целите на протеста. Но различна от сегашните партии- с механизми за контрол, с ясни цели, платформи и национална стратегия за реформи,  за ревизия на договори и т.н.

Само такава структура е в състояние да отвее олигарсите от управлението.  И трябва всички протестиращи групи да се обединят в името на промените.

Мисля, че управляващите точно от това се страхуват и бързат с нови избори, преди тази мисъл да е изкристализирала в обществото.

Прилага се политика „Разделяй, за да владееш“. Повтарянето от Президента – легитимни представители, води до задълбочаване разрива на протестиращите групи и до изпокарването им. Какво значи легитимни? Да са регистрирани като НПО в съда? Да са излъчени чрез някаква форма на гражд. избор? Какъв?  Това води единствено до разединяване и разцепление на протестиращите, респективно до отслабване на протеста.

Трябва нова политическа сила, която да спечели изборите! И първата задача – да направи промени в избирателния закон.

Ако такава сила не се създаде навреме, на избори ще отидат отново познатите ни политически партии, които само леко ще се преоблекат с нови лица.  „Пременил се Илия… пак в тия!“.  А от тези политически сили трудно можем да очакваме промени. Те многократно имаха тази възможност, но оглозгаха докрай държавата. Тях вече ги видяхме! Но вече не остана кокал за глозгане.

Нуждаем се от истинска партия на народа. Това е най-бързия начин за постигане на реформи.  Колкото и омразен и нежелан да е той.

 

Как най-бързо да постигнем реформи? Нищожност на договорите и участие на гражданите в управлението.

Още статии от категорията  Протест.  Очаквам вашето мнение и коментари.

Вашият коментар