АСТА и гнилостта на закона – Гнилостта на защитата на авторските права

3 Февр

Защо ACTA разбуни толкова много потребителите?! Защото има нещо много сбъркано и гнило в правната уредба и обема на защита на правата на интелектуална собственост.

1. От една страна както и да ползвате обекти на авторски права, ежедневно ще извършвате нарушения, дори без да го осъзнавате. Това произтича от прекомерния обем на защитата им. Няма други права с толкова всеобхватна сфера защита, стигаща чак до плащане на авторско право при  производството на празни носители, върху които евентуално може да се запише обект на авторско право.

2. Правата на носителите на авторски права се упражняват от съмнителни организации с привидно прозрачна дейност. Контрол упражнява Министърът на културата. 

3.  Приемането на АСТА ще направи обикновения човек престъпник и ще наруши тотално гражданските му права. 

Да вземем за пример ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА (ЗАПСП). Въведен е един задължителлен правен субект – Организации за колективно управление на авторски права, чиято дейност според ЗАПСП се състои в сключване на договори, събиране на възнаграждения и т.н. В Търговския закон, още в чл. 1, ал.(1), т.12 ясно и недвусмислено са обявени за търговци всички юридически лица, извършващи по занятие сделки с интелектуална собственост. Управлението на авторските права се състои именно от сключването на такива сделки с интелектуална собственост, при се реализира още със сключване на договор за прехвърляне на авторски права от автора на управляващата организация. Търговският регистър е публичен и фирмите обявяват в него Годишните си финансови отчети (ГФО). Всеки може да се информира. Обаче тези организации за колективно управление на права, пак по дефиницията на закона (ЗАПСП), се регистрират като юридичекси лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) и тъй като са в частна полза, не са включени в регистъра на ЮЛНЦ към Министерството на правосъдието. За тях има отделен регистър към Министерство на културата, но трудно откриваем и в него не може да се черпи важна информация, касаеща дейността им. А уж всичко трябва да е прозрачно и ясно.

В обявените на сайта на МК Заповеди, с които Министърът на културата утвърждава размера на събираните възнагражния, възнагражденията не са посочени. Те вероятно са посочени в приложените към Заявлението документи, но до тях простосмъртният потребител няма достъп.

Кому е необходимо това изоставяне и бягство от принципи и дефиниции, въведени в Търговския закон и дали цялата нормативна уредба, касаеща авторските и сродните им права, не е плод на силни лобистки структури в световен мащаб? Дали наистина тези организации защитават и пазят интересите на авторите и отчисляват само средства, необходими за дейността им, или осъществяват реална търговска дейност с доста добри приходи под прикритието на закона? Не може да се каже.

От друга страна да погледнем обема авторски права, защитавани от закона. В блестящата статия на Пейо Попов, публикувана и от в. “Дневник”, са дадени драстични, но много верни примери за нарушаване на авторските права при обикновена човешка дейност. Да, наистина ние ежедневно нарушаваме закона, нарушаваме нечии авторски права, без дори да го съзнаваме. Свободното ползване без заплащане на авторски права, е регламентирано в чл.24 ЗАПСП. Внимателният прочит на чл. 24, ал.(1), б.“б”, точки 9 и 11 води до извода, че дори когато ние ползваме обществена библиотека, от която заемаме художествено произведение с цел прочит за развлечение, ние пак нарушаваме закона. Защото, за да можем да ползваме фонда на обществените библиотеки без заплащане, са необходими две, кумулативно дадени условия – да “се извършва за научни цели и да няма търговски характер” (точка 11). Съюзът “и” в текста недвусмислено означава за всеки юрист, че двете условия трябва да са осъществени едновременно!

Законодателят обаче, е бил крайно милостив с нас, като поне ни е предоставил възможност за свободно ползване без съгласието на автора, но срещу заплащане на справедливо възнаграждение, тогава, когато ние, като физически лица възпроизвеждаме произведение за лично ползване, при условие, че ползването не е за търговска цел (чл. 25, ал.(1), т.2 от ЗАПСП). §2 от същия закон дефинира понятието „възпроизвеждане на произведение“ като “прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител” Т.е, ако в изложбена зала направим лична снимка на картините, за да се наслаждаваме по-дълго и да поддържаме живо удолоствието и духавната наслада, то не е нужно съгласието на носителя на авторските права, но му дължим справедливо възнаграждение. Ако на концерт си включим мобилния телефон, за да запишем любимото парче, дължим справедливо обезщетение. Независимо, че нито снимката, нито нито записът на музиката притежават достатъчно добро качество, за да бъдат ползвани за каквото и да било друго, освен за нашето лично удоволствие единствено като смоен от изживяването ни. Колко милостиво от страна на законодателя! А представяте ли си , ако и за това трябваше да гоним МУЗИКАУТОР например да ни даде съгласие за този личен запис от концерта ! Защото те са вероятната организация, носител на правата, в случая.

Известно ли е на някого, освен на специалистите, че законодателят е стигнал до една направо безумна степен на защита на авторските права с нормите на чл. 26 ЗАПСП?! Според този текст, компенсаторно заплащане на авторски права е калкулирано още при производството на празен информационен носител!!! И то не за друго, а просто защото на него би могло да се запише нещо, съдържащо авторско право! Интересна презумция (предположение)! Е, разбира се, законодателят е бил безкрайно справедлив, като е дал възможност на някои категории потребители на празни носители да си поискат обратно от управляващите организации, между които са разпределени тези суми, парите, които са заплатили за авторски права на празните носители. Такива са лечебните заведения, затворите, някои търговци и физически лица със свободни професии и др. Нищо особено, просто трябва да обиколите с кутийката закупени дискове например, всичките тези организации и да докажете, че Вашата дейност не предполага възпроизвеждане по смисъла на чл.25, ал.(1). Какво по-просто и лесно от това ! И ако не го направите, начислените суми се наричат “неоснователно обогатяване” в полза на носителите на авторски права. Какво да направим като законодателят е решил, че защитата на авторските права трябва да бъде толкова голяма, че дори и със закон да е предоставена възможността за неоснователно обогатяване!

Известно ли ви е, че тези организации по закон имат право да събират и разпределят възнаграждения съобразно собствените си правила и спрямо автори, които не са техни членове ?!

Защо държавите не се погрижат по такъв начин и в другите правни сфери? Защо на фризьора да не се плаща за всяко публично показване на създадената от него прическа? Или на грънчара за грънците при всяко готвене?. Защо едни имат право на многократни възнаграждения при ползване на създаденото от тях, а други – не получават такива? Нали те също влагат творчески труд?! Приложните изкуства и занаятите също са в приложното поле на закона. И да калкулират суми за тези права още при производството на ножици, на бръснарски ножчета и гребени, защото биха могли да се ползват от някой стилист за създаване на уникални прически. Толкова е абсурдно да плащаш за предполагаемо ползване и евентуални права, че чак е смешно.

Всъщност колко пъти трябва да заплащаме авторски права върху един обект? Купуваме  си легално един диск с музика и пускаме го на семейно тържество пред гостите, или ако му направим копие, което да ползваме в къщи, за да не се повреди закупеният носител? И дали тези непрекъснати задължения за многократно заплащане на авторски права на едно и също произведение, върху един и същ носител, не са при условията на прекомерност !

А какво е мнението на самите автори.  Паулу Коелю илюстрира по един безспорен начин това мнение с известната фраза: Пирати, откраднете всичко мое! (статия на Нели Огнянова) Една много голяма част от авторите приемат като реклама разпространението в интернет на техните произведения. И това наистина е реклама. Нали точно така стават популярни и тази популярност не зависи от издателите, а само от публиката.

Противопоствянето на автори и потребители е изкуствено създадено от лобистки правни норми и управляващи правата организации и във всеки случай не обслужва интересите на авторите, както се твърди, а нечии други интереси. Защото много са случаите, в които самите автори не получават, или получават недостойно заплащане от организациите.

Но явно съществуващото законодателство не е достатъчно за обслужването на нечии интереси. Необходимо е всяването на страх, на репресии.

И тук идва ACTA, а ние ставаме престъпници, извършвайки най-нормални за човека неща, с които нарушаваме нечии авторски права. Защото държавите, тайно и подмолно, без допитване до народите си, са решили, че нечии права ще бъдат защитени за сметка на други!

Затова нека защитим нашите права ! Стоп на АСТА , да подкрепим с нашия подпис Петицията 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: